Тегля лятото назад да не ме напуска,
хубав ми е този свят с лято нарисуван,
катеричката край мен жълъдът преборва,
септемврийски слънчев ден красота ми сторва.
Якето не искам аз, дълги панталони
и за всеки топъл час душата ми се гони
надпреварва го и пак силно го желае,
да почакат есен, сняг, че ми се играе
на принцеса с летен тен и ми се пътува,
младостта живее в мен и й се лудува.
Дядо Боже търпелив още дни ни дава...
Лятото със поглед син ме опиянява.
Тихо стъпва есента, чак не я усещам,
вероятно схваща тя, че за да я срещам
трябва ми нагласа, но аз не съм готова.
Лято, лято, остани! Искам те отново!
19 септември 2020г. София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари