СИРИУС

по-ярко и от Слънцето той свети,

но някак от поетите страни.

И затова аз тихо разсъждавам-

защо понякога е все така

по-яркият по - трудно се долавя,

дори да е със ранга на звезда.

И в нашия живот на земни твари

възторгваме онази светлина,

която пряко дните ни ще жари,

защото просто ни касае тя.

А другата е някак надалече

и мисията знае само Бог.

Прашинки сме по пътя си извечен,

какъв е звездният порядък строг.

едва ли някой тука ще ни каже.

И Сириус ни свети и мълчи.

Един ден може би ще ни разкаже

какво таи зад своите очи.

25 септември 2020г., София

Росица КОПУКОВА