ТЪГА
· 324 прегледа
В пробития ръкав на времето
стаила се и днес тъгата,
не вярвам уличният просяк
да разпределя самотата
със други в мафиотска група-
той толкова е жалък,
отгоре есента го трупа
с листа и става малък:
едно кашонче за постелка,
консервена кутия
за грошове, за трошки хлебец,
то няма за ракия.
Това ли е животът всъщност?!
Век двадесет и първи.
Светът, прибран в една окръжност
при дрехите без кръпки.
3 октомври 2020г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари