Навярно сякаш в повече им идва
на някои от много красота,
в душата червеят пълзи и мисли:
" Кого сега наглед да омърся?!".
И ето, пишат се червиви думи
или игри, в подмолната земя,
но красотата не търпи зулуми,
защото просто тя е светлина.
Изкуството е много уязвимо
за тази плитка и червива сган.
Но Бог си вдига палката ревниво:
- На малоумни няма да го дам!
Това е положението всъщност.
Не си хабете грозните слова.
Вселената - като една окръжност
си връща всичко лошо от това.
9 октомври 2019г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари