Спорим добротворно със съседа
доколко може прошка да прости.
Той, милият, две щерки е отгледал,
на огън в къщи още се върти.
Не че децата са му лоши. Никак.
Но може бързо да туши пожар.
Жената по любов избрал е, вика.
И всичко друго си е Божи дар.
Аз, честно казано, на две не кърша
голямата обида на деня,
но му се чудя той, каквото върши,
го върши с прошка и със доброта.
Търпението му е великанско.
И може да е прав. И аз не знам.
В гората се навиква, казва, кански,
а в къщи влиза кротък като в храм.
22 октомври 2020г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари