• публикации
    662
  • коментари
    121
  • прегледи
    212337

На учителя с любов

smirena

480 прегледа

Това не е заглавие на филм.Това е разказ за моя учител-с благодарност.

Преподаваше ни литература,той бе този, който ни откри света на велики писатели и поети.Не беше само учител,а личност,която се стремеше да ни направи съпричастни с болката на Боне Крайнинеца.С пътеписите на Вазов се пренасяхме в най красивите кътчета на Родината,като че и ние бяхме там.Лириката на Яворов ни караше да се прекланяме пред този водопад от чувства.

Не знам дали не очакваше прекалено много от мен.Той ме виждаше поне като преподавател по литература.Пишех, но само за себе си.До днес не сме прекъснали връзка.Често си говорехме,по-точно аз,че той ме бе научил на най -ценното да обичам да чета и да ценя труда на поети и писатели.Казвах му,че не е достатъчен само талант,но много труд и упоритост.Въпреки,че не тръгнах по пътя на литератор,неговата вяра,че мога,беше като светлина по пътя ми.

Беше много взискателен и до днес си спомня как се е опитвал да ме изненада ,когато съм разсеяна.Изправяше ме до дъската,задаваше тема,но за негово учудване влизах в ритъм и плавно развивах образа на героя със всичките ,сравнения,метафори природни картини с които автора обрисуваше героя си.Вярата,която имаше в мен много ми помогна.

Бях в Родопите като нередовна учителка.Стараех се много.Директорът беше от София-много взискателен.Влизаше без предупреждение в часовете ми,и след кото преодолявах притеснението си -всичко минаваше точно по изискванията му.Не се хваля но дори колеги,мога да ги нарека така, и инспекторите,които често ни навестяваха бяха доволни от начина ми на преподаване.Мисля,че макар и далеч моят учител ми помагаше.Аз не делях децата.В класа ми имаше две бавноразвиващи деца.Успях първо като им засвидетелствам обичта си да ги приобщя към класа.Най-много помагаха рециталите от различни автори-така всеки се чувстваше значим.Сутрин бързаха да ми кажат, какво са научили.Разбрах,че децата много се привързват към мен и ме обичат.Бях прекалено млада и те вкупом ме изпращаха до квартирата.Когато ги питах-Защо,мога и сама?Вкупом ми отговаряха,за да не Ви закачат батковците.

Там в Родопите намерих истински приятели сред колегите си ,което продължи и с децата им.Приятелство, без корист издържало ударите на времето.

През всичкото това време,моят учител,неговата мъдрост ме съпътстваха.Четях много и за мен книгите са по-ценни от всеки предмет.За моя учител запазих място в сърцето си с много любов!




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход