Не искам нищо, всичко ми се дава
с една молитва и с едно добро,
което е избягало - не става.
Самичко мъчи да се върне то.
В предградията от различни чувства,
избирам си синхронните със мен,
да си избираш хора е изкуство,
за да осмисли всеки хубав ден.
А другите? Аз зло не им желая.
За всяко семе има си растеж.
От памтивека чула съм и зная:
от Бога даденото как ще спреш?
Не можеш. Затова недей опитва.
Но аз съм благодарна за това,
че светлоока мисъл в мене литва
и се превръща в приказни слова!
11 ноември 2020г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари