ПОНЯКОГА
· 398 прегледа
Понякога не спирам да говоря,
понякога не спирам да мълча,
ала залудо никога не споря
и пазя чиста своята душа.
Не се затварям никога в черупка,
нито във радост, нито в завистта,
държи ме Бог да не изпадам в дупка,
защото подарил ми е света.
Дошла съм тука явно по заявка
да търся само светлата страна,
трудолюбива като малка мравка
и волна като птица със крила.
На мене може и да се разчита,
но мога и да казвам ясно " не",
зависи кой и за какво ще пита
и свети ли като душа- небе?!
Дали ни сплитат общите идеи,
дали ни сплитат общите слова,
защото аз улавям и химери,
не се сърдете, моля за това!
14 ноември 2020г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари