Тъй, както си върви по върхове,
а там придвижването не е лесно,
отвсякъде провижда се добре
със ореола на една известност....
Талантът, впрочем. както си върви,
не всеки с поглед благ ще вдъхновява,
един се радва, друг се огорчи,
че няма той мечтаната му слава.
Но той за друго е на висота.
Човечеството ясно да го вижда
като идея и като мечта,
а не да го препъва и завижда,
животът му да черни всеки път,
когато нов шедьовър той извае.
За всекиго свободен е върхът
и друг не може да го подкопае.
Това е лошото да си висок.
Отвсякъде те мерят и оглеждат.
Но си талант. Без кройка и без срок,
като любов, утеха и надежда.
16 ноември 2020г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари