Падат, падат дюлите на двора,
като част от слънцето в ноември,
нещо магнетично ми говорят,
стоплили ме в есенното време.
Няма да оставя да изгният
тези чудни дарове залудо,
ала първо искам да открия
тайната магия, тайно чудо.
Някак са особено красиви,
напоени в жълто и омайно.
Дюлите от дядо. Вечно живи.
С мирис на живот, на нещо трайно.
Всяка есен част са от пейзажа.
В слънчево вълшебство се търкулват.
Ето за това да ви разкажа
стих създадох с аромат на дюли.
18 ноември 2020г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари