Какво ли покриха мъглите под Витоша вчера?
Палати, дувари и камери, двор подир двор.
Обаче отдолу остана живот - далавера,
с мъгли, без мъгли, омъглил се е алчният взор.
Понеже са Божи местата, но кой го разбира,
възмездие гледам с години как бавно пълзи
и който с нечитави стъпки в мъгла се провира,
накрая на светло си плаща и много мълчи.
Така че мъглата под Витоша си е метафора.
Не е по-голяма от тази мъглива съдба,
за която не знаем, но отгоре звучи епитафия,
че всеки самичък подхлъзва се в пропастта.
Под Витоша всичко е чисто. Небесните сили
раздават в различни посоки достоен финал.
Мъглите се вдигат. И светва планинското било.
Но кой ще запази духа си завинаги цял?!
19 ноември 2018г., Симеоново
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари