ИГРАТА НА ВЯТЪРА
· 363 прегледа
Играл е отново планинският вятър из двора,
въртял е листата във някаква чудна игра,
пилял ги насам и натам, то личи, без умора
и после си тръгнал внезапно до днес сутринта.
Уж всичко окапа, но той заиграл се с килима,
замесил си шарки и най- разноцветни бои
и пръснал наляво-надясно,каквото тук има,
накрая оставил листенцата тъжно сами.
Така е в природата, както е сякаш с човека-
ветровей , веселба,панаир, танци-манци и ....край.
И подкарах с метлата отново полека -полека
оцелялата радост от няколко дневния рай.
Нима не участваме ние в една въртележка:
компании, маси и смях, скорострелни слова,
а после е пусто, остава понякога тежка
тишина след въпроси и мисли от всичко това?!
Разпилени сред хаоса някакви хубави думи,
обещания разни без отговор в есенен ден,
като вятърът мил, Дон Жуан и омайващ безумец,
който прави игра от живота, но си лист огорчен!
20 ноември 2020г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари