Вятър вкосите,
сълзи в очите.
Неспирния вятър, сякаш
иска да ме отнесе!
Закачливо роши косите ми,
не оставя мислите
ми в покой.
Нося се мислено с вятъра
над плодородни поля,
над планини и остри върхове.
Колко величествена красота!
Оглеждам се,
там съм, от където мислено тръгнах.
Вятър в косите ,без сълзи в очите.
Радвам се на мига!
Препоръчани коментари