НЕЩО ИДВА
· 326 прегледа
Дъжд ли ще идва или сняг
и синоптикът ни не знае,
прахът надмина своя праг,
но на надежда ми ухае,
че по Божествен път над нас
пак въздухът ще се прочиства,
ще оцелеем до тогаз,
додето пролет се разлиства,
водичката ще се качи
във язовирите ни сухи,
надеждата ни ще мълчи,
обаче няма да е куха.
На Господ пак му домиля
за райската градина долу
и праща капки живина
върху душите недоволни.
От него - само доброта,
а бърканицата е наша,
един живот - за красота,
но вместо нея, правим каша.
От дребни страсти и ежби
с едно глобално късогледство,
но дядо Боже ни търпи,
такива сме си по наследство.
27 ноември 2020г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари