Наближи ли Коледа си спомням
за уюта, сътворен от мама,
мога да подреждам, и да готвя,
тя обаче беше по- голяма
откъм стил- домашни въртележки,
майсторица чудна беше мама,
гозби, шев, невероятни плетки,
зимнина,прашинка в къщи няма.
И когато мама си отиде
сто буркана имахме в мазето,
викнах аз приятелка да взима-
с три деца и мъж, да им е светло,
с апетит да хапнат и да пийнат,
мама да погалят с думи благи...
Приятелката казва, че с години
помнят тези мамини облаги.
Да са живи нека, да са здрави.
Нека има хора като мама.
Аз не съм чак толкоз и признавам,
в чудесата си тя бе Голяма.
Слага ли трапези пак при Бога,
аз това не знам, обаче вярвам,
че блаженствата й там са много,
щедра беше и добра - до святост.
5 декември 2020г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари