РАЗПИЛЯВАНЕ
· 346 прегледа
Наскоро си пътувах в автобуса
и на слизане дойде беля,
гердан от мама изведнъж се скъса
и пръсна се на хиляди зърна.
Не се опитвах и да ги сбирам,
те бяха много, пръснати навред,
не го приех със болка, а с разбиране-
за нова стъпка май дошло е ред.
Когато нещо изведнъж се пръсне,
настъпва край, промяна, пътят нов
бележи от едно да се отвърнеш,
а друго да приемеш със любов.
При стара продавачка в магазина
се спрях и вече имам по-красив,
за да посрещна Новата година
със нещо ново във живота сив.
Така де, аз не губя и надежда,
че ще настъпи скоро светлина
и че нещата до това се свеждат-
редува се доброто със злина.
Кураж. И винаги напред. От мама
научила съм сетния урок,
че от куража по- достойно няма
и че в живота всичко има срок.
8 декември 2020г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари