Харесвам места, дето всичко се знае,
не потайно като във големия град,
дето всеки за другия никак нехае
и животът върви като в сив маскарад.
Харесвам живот като в жива природа,
цветето цвете е, а пък дървото - дърво,
тук се смесиха хора нечиста порода
и е трудно дори да се пазиш от зло.
Най е сложно сега да живеят добрите
и с резерви вървиш срещу целия свят.
Нека Бог да помага на всички открити,
че със тях всеки делник е с дух по- богат.
Ха насам, ха натам, да надлъжеш, надхитриш
и те срещне един неочакван куршум.
Колко глупаво просто са минали дните,
непочтените сякаш го нямат на ум.
И потъват накрая във своето блато,
из което са искали да излетят.
Затова аз обичам духовно богати,
те ще стъпят навеки по Божия път.
9 декември 2020г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари