Уж е зима, а вън ромоли
на дъжда постоянната песен
и се питам - дали го боли,
че неспирно вали като есен?
И почуква, не знам откъде,
непрестанно прозвънва перваза,
и все кацат до мойто перде
смели гълъби, нямат омраза.
Аз им давам редовно трохи
в тази толкова зимна неясност,
те кълват, а дъждът ги вали
и отлитат далече безгласни.
Странна зима.И странен живот,
но поне любовта да я има,
пък каквото пристигне на ход-
все ще дойде оттенък на зима.
12 декември 2020г., София
Препоръчани коментари