БАБИНИ НАПЕВИ

Иска баба да е журналистка,

на акъл обаче й не стиска,

иска баба да е манекенка,

но прилича на свръхстара дренка.

Иска баба с песни да ни смае,

ала верни тонове не вае,

говорът й нещо яко куца

и акордеонът го скрибуца.

Все разведена стои горката,

та от нея бягат и децата,

що да прави все сама във стая?

В интернета търси си омая.

Пише и повтаря ,и потретва,

като древна изтерзана клетва.

Нещо във главата й превърта,

на едно местенце я не свърта.

Нека да е жива, да е здрава,

глупостите още да припява.

А пък ние по света ще бродим-

със поезията ще обходим.

И отдавна пълним си душата

само на творците с красотата!

Още сме далече от склероза,

подобно изветрялата мимоза!

12 декември 2020г., София

Росица  КОПУКОВА