По " Витошка" е тихо и мълчат
кафета, магазини и скамейки,
ала зад маските си прави път
по някоя усмивка чудодейка,
усеща се по грейнали очи,
които да прорязват мрачината.
Не е естествено да се мълчи
из този булевард на красотата.
Обаче тази българска душа
над всички разстояния надвива,
помахва ми приятелска ръка
и маската не може да ме скрива.
Пандемията просто няма праг
над топлата човечност през декември.
И,мисля си, дори да падне мрак,
ще се познаем в своята си звездност!
Ще се намерим и ще възцарим
добрата дума,даже и над метър.
По " Витошка" е тихо и вървим
като деца от идващото време!
11 декември 2020г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари