ПО СЛЕДИТЕ НА ЧЕРВЕЯ

Отмине ли и тази карантина

и дойде със усмивка пролетта,

ще тръгна пак из моята Родина,

дори  из  непознатите села.

И по следите на женичка- червей

ще отлетя из Плевенския край-

село Бохот да видя с баба-  репей,

дето сбуи във този земен рай.

Една чернилка пратило селото

към Пловдив, после пък към Плевен град

и то освободило се от злото,

но замърсил се плевенският свят.

Отхвърлена от чужди и от свои,

самичка между четири стени,

тя гълта самотата на завои ,

а самотата даже не звъни.

До София забавата се спуска,

подобно на разровена леха...

Доброто настроение не пускам,

а червеят се рови във пръстта.

15 декември 2020г., София

Росица  КОПУКОВА