Топлота
От smirena
· 567 прегледа
Осиротя вековното дърво,
гнездата останаха празни.
Листата бавно отронени,
стелеха се и цветен килим,
покри студената земя.
Вятърът свири в голите клони,
превиват се от силния вятър.
По пътя се зададе странник.
Дървото страдаше,че не може
да го подслони,топлина да му даде.
Старецът седна,сгушен,зъзнещ
от студения вятър.
Облегна се,вековното дърво
сведе клони,да го приюти,
Странникът усети топлота,
усмихна се с благодарност,
заспа и засънува.
Сън,отвори сърцето му,
за нещо толкова малко
и ценно,обич и топлота.
Препоръчани коментари