Хич не зная как ще остарея,
" старост" ли, се питам, се нарича,
дръж ме ти , Живот, за да живея
и обичам, както се обича.
Нямам време за нелепи свади,
но съдбата някога налага,
дай ми Боже, светлина и радост
да живея, както ми приляга.
Дръж ме все до правилните хора,
да делим и красота, и сила,
стихове ми пращай без умора,
знай, оттук не ми се хич умира.
Искам със годините да видя
как духовността ще побеждава,
Доброто никому да се не свиди
и успешна нашата държава.
Идва границата на лъжите,
идва - в ерата на Водолея,
дръж ме ти, Живот, да видя дните
как всемирно в обич се живее!
28 декември 2020г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари