КЪСНА СРЕЩА

Късно с теб се срещнахме, но свети
с животворна сила любовта,
за разлика от хората - комети,
преоткрихме и сигурността.

Срещнах те и в младите години,
но защо те пуснах, аз не знам,
всеки бе по своите пъртини,
свои цели гонеше си сам.

Но запомних твоята усмивка,
светлите бадемови очи,
стана моето момче красиво,
няма залез в зрелите мечти.

И сега сме двамата със тебе
новокръстени във обичта
и не сме си двамата потребни,
двамата сме просто цялостта.

13 декември 2020г., София
Росица КОПУКОВА