Седя в тихата стая
само ударите на сърцето,
прогонват самотата.
До мен си,
вперила поглед
в очите ти,
вглеждам се
в душата ти.
Усещам студения ти поглед,
пронизващ ме като кинжал,
душата ти затворена за мен
не допуска късче светлина.
Стоя,тишината ме притиска,
ни звук от песен,ни дума
ще я прогони.
Колко обич и топлота,
ще стопи леденото ти сърце.
Дори цветето е навело главица,
като дете лишено от обич.
Не чакам нищо,просто пускам музика
и се потапям в нея.
Препоръчани коментари