...

Седя в тихата стая

само ударите на сърцето,

прогонват самотата.

До мен си,

вперила поглед

в очите ти,

вглеждам се

в душата ти.

Усещам студения ти поглед,

пронизващ ме като кинжал,

душата ти затворена за мен

не допуска късче светлина.

Стоя,тишината ме притиска,

ни звук от песен,ни дума

ще я прогони.

Колко обич и топлота,

ще стопи леденото ти сърце.

Дори цветето е навело главица,

като дете лишено от обич.

Не чакам нищо,просто пускам музика

и се потапям в нея.