Когато общувам с близки хора ,много педантични в подреждане и много други подробности ,се улавям ,че се опитвам да съм като тях.До един миг ,в който се замислям търкане на плотове санитарни помещения по важни ли са от душата ми ,която точно в този момент е устремила взор към нова книга,която ме прави щастлива.Естествено и в дома си се занимавам с тревиални неща чистене ,подреждане ,но когато погледа ми докосне картина "Обич" всичко наоколо засиява дори в мразовит ден слънчева обич стопля душата ми.Странно ми е ,че има хора без картини в дома си или може би само с кичозни предмети,подредени в рафтчета. Явно във всеки от нас има обич към красивото,но битовизма постепенно унищожава онова ,което ни прави духовно извисени и думите не са просто думи ,а искреност и споделеност.
Препоръчани коментари