Додето в тази възраст се търкулнах,
аз проумях със свойте сетива-
по-лесно е да кажеш лоши думи,
по-трудно - да събудиш радостта.
По-лесно е да гледаш безразлично,
по-трудно е да подадеш ръка,
но тръшне ли те нещо драматично,
потънеш ли в дълбоката вода,
дали на тебе някой ще помогне
или съдбата ще ти стори праг?
Ако за чужда болка се затрогнеш,
доброто ще те срещне като знак,
че нищо никъде не се забравя.
И затова - обичай и живей!
Раздавай радостта, не я спестявай,
по-малко искай, повече светлей!
Едно очакваш, друго ще излиза,
където доминира алчността,
Божественият свят е много близо
и балансира грешните неща.
3 февруари 2021г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари