Непреодолимо

Застинала в очакване

на избавление,

несигурно

замислям се,

сънувам ли или съм будна,

докосвам с длани тъмнината

на болка и несигурност,

отварям очи-непознато.

Ставам с несигурни стъпки

отварям широко прозорци,

светлината болката

да прогони,

свежестта надеждата

да върне.

На прозореца

гълъб долита,пърха с криле

и ме вика навън

последвах го сред

изящни картини

ръцете ми докосваха

томове книги.

Богатството от багри и мисли

не ме задържа.

Бързах боса след

моя вестител.

Виждах полета на гълъба,

усещах пърхането на крилете.

Сред малка поляна,

до извора кацна

пи ненаситно,погледна ме

и като ,че поклати главица.

Наведох се, напълних

шепи с вода,а тя изтичаше

между пръстите,

с капчици лицето си покрих,

забравих болки и съмнения,

погледнах с благодарност

към гълъба,а той

запърха с криле и отлетя.

Още коленичила,забравих

за тъмната къща,

пред мен бе живота

и пратеника от Бог,

който ме откъсна

от непреодолимото линеене.

Наяве или на сън

аз знам,че ме има.

Ще пия с пълни шепи

мъдрост и обич.

Ще преодолея

НЕПРЕОДОЛИМОТО.