ТИ
· 576 прегледа
Въображението ми събуждаш,
щом някъде край мен се появиш,
сама се чудя аз как имам нужда
с една усмивка да ме заредиш.
Не всеки го умее и го прави,
и не намира точните слова,
пред мен като загадка се изправи
какво да правя после със това?!
А аз не съм женичката - пързалка,
която лесно спуска се към друг.
Обаче ти струиш - вълшебна цялост
и става страшно, щом пристигнеш тук.
Разместваш пластовете на душата,
представите променяш за морал,
неистово привличат се сърцата,
макар да знам, че няма идеал.
Моментен ли си? Времетоще каже.
Нечакана пристига любовта
да ни въздигне, не да ни накаже...
С усмивка се започва....сутринта....
18 февруари 2006г., София
Росица КОПУКОВА
-
1
Препоръчани коментари