ЦВЕТЯ НА БОГОВЕТЕ
· 407 прегледа
Кокичетата оцеляха
и махат ми приветно,
останаха, каквито бяха-
цветя на боговете.
От покрива, та по улука
снегът си тръгва с песен,
Прекрасна песен от капчука
към Марта ме понесе.
На тях обаче няма нищо,
кокичено се смеят,
любов ли е или поличба,
но те благоговеят?!
По симеоновски надеждна
под мене е земята,
непредвидимо топла, снежна,
пак мекота намята.
Дали със бяла пелерина
ше дойде баба Марта?
И аз не знам, но ми намигне
кокиченце в тревата.
И в обещаващо зелено
изпращам Февруари.
Не ми е на духа студено,
пък...както ме завари.
23 февруари 2021г., Симеоново-вилата
Росица КОПУКОВА
-
1
Препоръчани коментари