Страданието на твореца
От smirena
· 534 прегледа
Страданието е възторг,
от нежност споделена,
на платното образ оживява,
под четката вълшебна.
От камък скулптура създава
и влага цялата си обич,
забравя да обича,да се храни
докато не завърши свойта рожба.
И пламъкът на свещта догаря,
не стигат му дървата да се стопли,
не дочаква утрин бяла,
с длетото във ръка той вае.
Уморен,изпосталял
ляга на бедното ложе,
талантът му е Божи дар,
ръцете носят любовта му.
Поглажда камъка с ръце,
очите му се насълзяват,
в гърдите плъзва топлина,
душата в камъка си влага.
Препоръчани коментари