Пътува ми се още из страната
Божествена като самия рай,
да вдишвам на България тревата,
да гледам причудливия безкрай,
да видя искам хората отблизо-
и болката им, пък и радостта,
не политиците да ми нанизват
щампирани неистински слова.
Те ще си кажат мъката, проблема,
неполитични във искреността,
лъжата аз не мога да приема
и други като мене са така.
Духовността ни тук на всяка педя
подсказва за един добър народ,
четмото и писмото са победа,
залог за бъдеще, залог за род.
Изкуството - магия в звук и песен,
във виртуозни танци и хора.
Светът за мен остана интересен,
но най- желана родната зора,
но най-мечтана красотата родна
и гозбата с ухание на дом,
най приказна е нашата природа,
душа да имаме не за разгром,
за съзидание, за упоритост,
че най-съществени сме ние тук
и не за чужда пита ненаситни,
а солидарни и един до друг.
8 март 2021г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари