Не спира сладкопойната вода
от изворите Витошки да пее,
не може да заспи дори в нощта,
реките пълни, има цел - живее.
Със мисия е тази планина,
природата си е единно цяло,
обижда се от нечовещина,
боли я от посечено начало,
почивка няма в своя земен път,
в хармония с нас иска де общува,
дарява ни и гора и връх, и кът,
и ни изпитва кой и колко струва.
И изворите й текат, текат
в определените от Бог посоки,
не ще й чуем никога гласът
да ни упреква. Тя стои високо!
10 март 2021г-, София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари