ПРИЗНАНИЕ
· 327 прегледа
Днес не пиша за прошката аз проветриви слова,
а пък те да издухат големите мои обиди,
няма полза и смисъл, признавам, от всичко това,
щом зад тях са стояли не хора, а някакви гниди.
Затова си мълча. За дребно не хващам гарес.
Аз не бръкнах на никой в живота, но бръкнаха в моя.
Не прощавам от нищо, не сменям за благата вест
преживяното вчера и не отмито в пороя
на последвали случки, събития и търкала
от човешката жажда да лъжеш и бъркаш във чуждо,
затова в ден за прошка съм само по малко добра,
не отварям врата за назад, а пък нямам и нужда.
И научих отдавна, че в този изстрадан живот,
всичко временно и идва и точно така си отива,
а късметът ти дава подарък единствено Бог,
и отритвам неща или хора, които не бива
да опитват да рият, да ровят, да дават съвет,
който не е в синхрон със морала, дошъл от дедите.
На съдбата не давам по никакъв начин рушвет
и не искам, ни давам прошката на подлеците!
14 март 2021г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари