Всяко утро при мене започва с кафе,
и с творците, които са сложили себе си в стих,
и закусвам със думи от сорт " кадифе",
а филийките - нищо особено, пак изгорих.
Но нататък е цветно, като пъстра житейска река,
като Витошка - бистра, засенчена с върбови клони,
не обичам край мене напразно да мине деня,
но пък нещо красиво и смислено да се отрони.
Дали моя творба или моя прегръдка с любов,
дали разговор с вятъра, особено с мощния вятър,
да говоря със силните мога, във порива нов
ставам просто актриса от бурен естествен театър.
Да повтарям не искам! В различното виждам успех.
А единствен за мене е само човекът обичан.
Ако с нещо прилича по нрав и на древния Крез-
е, тогава е мой и завинаги, и магнетичен.
17 март 2021г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари