Надежда

Вървя сред тъмнина и мрак,

със стъпки плахи и несигурни.

Съзирам в мрака две очи,

ръце протегнати към мен

и аз политам като птица.

да птица съм,в мечти зареяна,

сред облаци надежди и желания,

но в миг ранена съм от думи злобни,

политам към земята като камък.

В доброто да вярвам,ме учеха

със обич да срещам деня,

с благодарност да изпращам слънцето

и всеки ден подарък да е за мен.