ВРЕМЕНАТА СЕ МЕНЯТ, А С ТЯХ И ЛИТЕРАТУРНИТЕ ФАКТИ

 

Здравка Евтимова не е единственото простовато същество, което претендира да е автор на книгите си, но мнозина не й вярват като мен.
Нека се върнем на Николай Хайтов.
Години наред бяха хвалени " ниговите" " Диви разкази".
Първо, не само аз, не ги намирам за нещо чутовно в литературата.
Второ - събирателската дейност и обработката на тези разкази от обикновени жени- родопчанки, се оказа дело на една деловодителка от Пловдивския районен съд, много умна жена, работила като пчеличка и на която Хайтов не е платил нито стотинка. Молбата е дошла от нейна началничка, районен съдия, която й казала, че Хайтов поръчвал така и на други жени да помагат.
Става 1989 година и тя изплаква в обширна статия във в. " Ретро" / пазя я и досега/ - " ХАЙТОВИ, ВЪРНЕТЕ МИ ПАРИТЕ!". Разказва горчивата истина и се обръща към наследниците на " мастития" писател.
Бях в потрес. И не само аз, когато разказах за тази статия на едно литературно парти, та после са изкупили вестника.
Дълго време очаквах отговор.
Нищо.
Та се питам дали един ден така ще изпищи някой: " Евтимова, ние писахме разказите и романите!". Защото сега се мълчи, а Здравка е елементарна и неграмотна.
Но кой да ти каже в пернишките потайности?
Да се върна на Хайтов.
Аз не го познавам, и слава Богу, но за правописа е отговаряла Жени, третата му съпруга и нито ред не е пускан без нейна намеса.
Той има два развода преди това, не му знам и жените, но съм говорила с Жени. Умна и красива, тя ми сподели, че не е долюбвана нито от синовете, нито от дъщеря му. Живяла е 32 години с него. Аз я срещнах след смъртта на писателя пак на едно литартурно парти и се разговорихме. Подарих й и моя малка книжка.
Не ми направи лошо впечатление.
Какво е било, що е било, те си знаят, но без тези съществени помощнички в живота, Хайтов не би бил това, което го представят.
Никакви особени заслуги няма и в проучванията му за гроба на Васил Левски. Неверни предположения, се оказа впоследствие.
" Време разделно" също много писатели не признават, че е творба на Антон Дончев.
Каквото и да ни плакне Дончев, той не е прекарал една вечер в Родопите и няма как да познава така детайлно бита и историята на тамошното население. Антон Дончев е роден в Мездра и е дошъл в София по партийна линия по Тодор Живково време.
Та и Здравка.
Знам я, познавам я, никога не мога с две ръце да напиша, че тези стойностни иначе творби са на това простовато същество, което на късни години седна да запаметява български писатели, които уж чела.
Ама като забрави какво е рекла, другаде ще каже, че не може да чете, щото не е добре с очите. 
Както й изнася!
Ще мине време, но съм убедена, че истината ще излезе наяве, както сега се говори на тихо, утре някой просто ще я изкрещи на висок глас!