Тъга

Когато съм тъжна,

затварям се в себе си,

слагам слушалките

и се потапям в нежните звуци.

Дори музиката не може

да заглуши,

пороят от въпроси.

Защо?Докога?

Опитвам се да не мисля,

но отговорите горчат,

унищожават нежното в мен,

стягат като с примка гърлото,

искам да се освободя.

Стреснато се оглеждам,

защо си мисля,че някой

в клетка ме е затворил.

Осъзнавам,че клетката,

съм направила Аз

и сама съм изхвърлила ключа!