Майка

Стоеше на прага осиротяла,

живот дарила,чедо приютипа,

ала остана сам саминка

да чака и да се надява.

Копаеше в градината,

глава надигна да почине,

придърпа столчето и седна,

за чедото и буца в гърлото заседна.

Мечтаеше вратата да поскръцне,

да се изправи синът и на прага,

да я прегърне и целуне

и тихо да прошепне-Прости ми мамо!

Вечер лягаше на бедното ложе,

и щом свещичката угасна,

прегърна снимката му малка,

и тя и стопляше сърцето.