На дядо Вазов седнах под балкона-
аз-долу, той на втория етаж,
отзад са борове като пилони
на манастира Рилски верен страж.
И сякаш го усетих аз поета,
събрал България във стихове,
възкръснала след турските кланета,
обичана по суша и море.
Разбрах с душата неговите чувства
и тези на предходните царе,
на Рафаил резбарското изкуство,
на Хрельо - жара да строи добре.
Светиня до светиня - онемяваш.
Навярно Вазов тъй е онемял.
Сам Господ с шепи благодат раздава,
с един поет - България възпял.
Тече студената вода от Рая,
препратена във дворските чешми
и хвърлих пак монета, щото зная,
че Вазов от балкона ми шепти:
" Отново се върни!"
20 юни 2021г., Рилският манастир
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари