Една липа се състезава с блока,
надминала е петия етаж,
на трети спряла е зеленоока
и кима ми като митичен страж.
И даром ми дарява цветовете,
които са напъпили край мен,
навлиза през балкона и ми свети,
подала клони с поглед вдъхновен.
Промушват се красиво през прането,
играят с вятъра и ми шептят,
короната пътува към небето,
насмалко отклонила своя път.
Оставям я сама да се развива,
нито я режа, нито я сека.
Добре дошла, да бъде вечно жива,
щом е подала своята ръка.
18 юни 2021г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари