Навярно имах договор със Бога
и той разбра, преди да се родя,
че идвам тук без някаква тревога-
да ме приемат царска дъщеря.
Че искам да творя, но до безкрайност.
И в този, а и в другия живот.
Писателството ми - небесна трайност,
не е наложен някъде хомот.
Това е вид на свободата лична.
Бог знаеше. Надежда и оброк.
Да пея, пиша, дишам и обичам,
и да пътувам - пътник светлоок.
Най-скъпите родители и близки
да ми показват що е доброта.
Едва ли, мисля си, ще ги настигна,
но мога да я давам на света.
17 юни 2021г., София
Росица КОПУКОВА
0 Коментара
Разглеждащи това в момента 0
- Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.
Препоръчани коментари