РАЗМИСЪЛ
От Росица Копукова в ПОЕЗИЯ
· 368 прегледа
Живях добре и се научих да се боря,
но от родителите имах верен гръб,
те цял живот ми бяха и опора,
кураж, усещане за доброта и стълб.
Не сгазиха те никого в живота,
такава по съдба останах аз,
да вземеш в битието своя квота,
не означава друг да буташ с власт.
А като гледам днешните дечица,
родени от " семейни начала",
с майки и татковци, докъм троица
и с детска подранила самота,
или пък с изкривените представи
без дом, опора и семействен стълб...
Залутаха се нейде тия нрави....
И кой в живота ще им стане гръб?
До де намерят себе си, ще патят.
Хич не е лесно да се бориш сам.
Христос остави диря на Земята,
но мина време и за този плам,
забравиха се чистите завети
и нищо по- добро не заблестя
от християнството, което свети,
дано пребъде в пътя на света!
28 юни 2021г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари