Искам да открадна твоя поглед
във момент на разгорял се плам,
разискрил любовни метеори,
падащи във стаята ни - храм.
Толкова красиво си различен,
ако снимам - огънят ще спре,
той крещи, че много ме обичаш
и се спуска в двете ти ръце.
Затова крада го със душата,
да го пресъздавам после в стих.
Само влюбеният мъж в жената
го ценя като света светих!
Търся да открия точни думи
за искрите, бликащи от теб.
Няма възраст вечността на влюбен,
приобщил те в любовта на ФЕБ!
3 юли 2021г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари