Над Симеоново звездите са различни-
далечни, ала едри и митични,
отворили едни очи огромни
те гледат и желаят да те помнят.
А-ха, да проговорят, но немеят
и сякаш всяка нощ по малко зреят.
Небето им е фон, а те кралици,
на приказен дворец безмълвни жрици.
Такива другаде не съм видяла.
Оглеждам се във звездно огледало.
Мълча. И те мълчат. И е красиво.
Ала присъствието им е сякаш живо.
6 юли 2021г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари