Времето ли спря на прага
или Бог така реши:
младостта ни подпомага
и на шестдесет и три.
Още всичко е вълшебство,
даже и в делничността,
аз откривам в теб момчето,
ти - магичната жена.
Стих красив да ти напиша
за целувка и любов,
с него вдишваш и издишваш,
и животът все е нов.
И дали ще остареем
аз съвсем не знам, а ти?
Нека да си помладеем
и след шестдесет и три.
Стягай куфара, че чака
пътят за морето нас:
де Несебър, де Каваци,
де Созопол, де Бургас,
де Балчик или Каварна,
все е наше, все добро,
аз съм много благодарна,
че не ни споходи зло.
Здрави, прави и идейни,
все така - до сто лета,
непокорни, чудодейни,
на какво дължим това?
Времето ли спря на прага
или Бог така реши?
Младостта да ни не бяга,
за ръце да ни държи!
12 юли 2021г., Симеоново, вилата
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари