На една съседка
Не знам защо си тръгна от света,
внезапно, неочаквано, злокобно,
без Ковид даже, пак дойде Смъртта,
като стрела - така - мълниеносно
и си прибра най- тихата жена,
която лоша дума не е рекла,
аз знам, че е в Божествена страна
и там на красота се е обрекла.
Но тук? Когато всичко бе добре,
един живот спокоен, миротворен
и тази със косата всичко взе,
за да те прати в друг свят - по-обзорен!
Покой да има, мир и светлина.
Аз ще те помня с твоята усмивка,
махни ми от далечната страна
и дай сигнал, че там си с всички близки.
13 юли 2021г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари