УТРИННО
От Росица Копукова в ПОЕЗИЯ
· 381 прегледа
Събудих се по ранина и гледам-
развява вятър знаме от листа
и зад балкона ми пред изгрев гледа
с очи зелени моята липа.
Обаче после утрото напира
и слънцето започва да блести,
изчезна вятърът със свойта лира
и всичко покрай мен се укроти.
Замислих се за утрините чисти,
в които няма бури, ветровеи,
под синевата приказно лъчиста
денят започва ведро да се смее.
Все по следобед и вечерно време
ще дойдат дъждове с вихрови страсти
и сякаш всичко своя път поема,
а ние просто нямаме участие.
Обичам утрините като хората,
които носят слънце във душата,
нощта щом дойде - ласка за умората,
не знаем как ще завърти земята,
какво ще рукне, брулне и завие,
несигурно красива и опасна.
А утрините после ще попият
гневът на бурите. Те са прекрасните.
15 юли 2021г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари