В странство

Дали ще е чудно, ако те намеря

дали ще е странно, така както търся

да те открия .........

............ сянка от отминал ден

............ сянка от края на нощта.

Търся, бродя, на половината тук, на половина незнайно къде

събирам и пилея

посявам и жъна

не теб, а себе си жертвам в олтар от кости и пръст.

Погубвам се.

Протягам се, соча те с пръст, а между нас стъклена врата стои.

Опушен кварц ме дели,

Но с кървави знаци пиша,

повтарям,

раждам се и се ..........

Ти си все там

с дихание ще те стигна

но тежи калта

тежки окови от слабост ме спъват

О, моя измъчена Душа.