За този блог

R.I.P (PUBLIC)

Публикации в този блог

• Подреди по
  • Последно обновени
  • Име
  • Дата
  • Най-коментирани
  • Прегледа

Прочети повече за Друг, который никогда не предаст!

Друг, который никогда не предаст!

Есть слезы на чудотворных иконах Есть слезы – почти как вода Есть звезды для декораций в салонах И те, что на небе, всегда… Есть каждый час, исполненный смысла Есть - нервная суета И кто-то уйдет, а кто-то станет под пули, но не предаст… Есть красота, подвластная времени и вечная красота Но нас подведет наше слабое зрение, а темный инстинкт - предаст… Есть вспышки, что длятся доли секунды Есть свет, что будет всегда Есть просто друг, и есть друг, который никог

• 0 Коментари
• 1156 прегледа

• Gothica
• 26 юли 200818 г.

Прочети повече за Шум дождя за окном!

Шум дождя за окном!

Что делать, когда не о чём больше мечтать? Когда ты знаешь, что твои мечты и желания так и останутся не выполненным… Когда до тебя нет никому дела, даже тебе самой… Вот такое у меня на данный момент состояние. Слёз больше не хватает и даже погода, словно плачет вместе со мной. Хочется закрыть глаза… Я устала жить, устала от этого непонимания, от жестокости людей, от неразделённой любви… Как не хватает того единственного, кто понимал меня с полу слова, кто бы интересовался моей жизнью, как своей.

• 0 Коментари
• 672 прегледа

• Gothica
• 26 юли 200818 г.

Прочети повече за Забор каторый мечтал стать дорогой!

Забор каторый мечтал стать дорогой!

Одиноко... Нет рядом такого человека с кем можно было бы поговорить. Приходиться писать о своих проблемах и мыслях сюда. А в чём собственно проблемы? В том, что я хочу быть любимой... Хочу страсть отношений, прелесть первых свиданий, обиду ссор, истерики... А этого нет!!! Сейчас жизнь просто прямая... Без радости и боли. Со скуки можно сойти с ума... Хочу долгих, длительных отношений, а не на вечер или два. Вот так сидя возле компа возникает такое ощущение, что жизнь проходит мимо... что-то инте

• 4 Коментари
• 691 прегледа

• Gothica
• 25 юли 200818 г.

Прочети повече за Заспах за миг равен на вечността

Заспах за миг равен на вечността

Да, гледаш през прозореца, но навън вали. По стъклото времето рони сълзи, а ти ги целуваш с дъха си. Не виждаш нищо, но чуваш, капка по капка и танца на листата. Шеметен танц над гробната земя, където Есента е погреб*ла слънчевата светлина. Гледаш, но не виждаш, сякаш не времето, а ти плачеш, защото всичко е в мъгла. Палиш цигара, отпиваш от топлото кафе и се отказваш, изморяваш се да търсиш навън. До преди миг мъглата беше там, беше в безопастност, но тя дойде при теб. Издишваш и тя е в борба с

• 0 Коментари
• 555 прегледа

• Gothica
• 24 ноември 200718 г.

Прочети повече за Полумрак

Полумрак

Огнени сълзи текът по моите ръце катранени сълзи, родени от скръбни спомени, че не мога да докосна твоето лице. Стиснал стъблото на изсъхнала роза отпивам от сладката болка, от дъждовния аромат на далечните ти устни... Спомен и въздишка оковани в есенно злато удавени в залязващ пурпур, поглед изпълнен с ден, по-черен от нощта разкъсан от лъч по-мъртав от Смъртта. Протягам ръцете си към теб, домогвам се до миража от твоите следи разпилени от вихрения танц на времето. Намирам

• 3 Коментари
• 604 прегледа

• Gothica
• 23 ноември 200718 г.

Прочети повече за Феникс от езеро

Феникс от езеро

Душата ми се сви в прахта на изминалия ден душата ми се гърчи от дезброй звезди забити в мен. Дали звезди или кървави сълзи, обливащи ледено сърце? Не знам. Това не съм аз, а песента на гарвана това не съм аз, а трепет на паяжина, целувка на сълза. Това бях вчера, а днес съм мъгла и росна капчица върху изсъхнала трева.

• 0 Коментари
• 530 прегледа

• Gothica
• 22 ноември 200718 г.

Прочети повече за В странство

В странство

Дали ще е чудно, ако те намеря дали ще е странно, така както търся да те открия ......... ............ сянка от отминал ден ............ сянка от края на нощта. Търся, бродя, на половината тук, на половина незнайно къде събирам и пилея посявам и жъна не теб, а себе си жертвам в олтар от кости и пръст. Погубвам се. Протягам се, соча те с пръст, а между нас стъклена врата стои. Опушен кварц ме дели, Но с кървави знаци пиша, повтарям, раждам се и се .......... Ти си все там

• 0 Коментари
• 654 прегледа

• Gothica
• 22 ноември 200718 г.

Прочети повече за Ухание на мъгла

Ухание на мъгла

Но за мен ти си Луната в отражението на нощните води, така загадъчна и далечна но все пак топлеща със студения пламък на скръбната сълза, раздираща безмълвната шир. Целувам те със загадката на миналата нощ прегръщам с топлината на тази, легни в мрачната ми душа, за да се родиш Нова и Пречиста.

• 0 Коментари
• 519 прегледа

• Gothica
• 21 ноември 200718 г.

Прочети повече за Плодът на душата ми.

Плодът на душата ми.

Ах, у дома, тъй топлия пламък на студена самота и свежия полъх на лепкава мъгла. Поглед, не, допир, не, а безумно бродене но накъде? Луната тъй бледа в мъртвешката си красота под нозете ни постила сребро от своята снага и от къде ли идвам, на къде ли вървя, но винаги се сгушвам в полите на нощта. И до мене седна Тя, обвила мойте рамена, подпрян във вечна нищета поведе ме тя. Ох, почивка! Но не звезди в безкраен летен небосвод, а изначална гръд и плът закриват погледа ми, без пъ

• 0 Коментари
• 529 прегледа

• Gothica
• 21 ноември 200718 г.

Прочети повече за Няма днес!

Няма днес!

Тялото ми ще изстине, както преди много време изстина сърцето ми. Очите ми ще огаснат, както преди много време огасна светлината в мен. Ще избледнея, както избледня спомена за теб. Ще умра за да се родя в залез от сълзи, за да се родя в нощ с призрачни луни.

• 0 Коментари
• 601 прегледа

• Gothica
• 21 ноември 200718 г.

Прочети повече за Живееш, но винаги сам.

Живееш, но винаги сам.

Плувам в безкрайната шир горя в океан от страст летя в прегръдките на земните недра. Ела! В огън ще се потопим и във вятъра ще горим. Тръгнах отдавна, а от мене бяхаш ти. Ще се завърна.Къде отиваш? Отплуваш, може би, по реката от моите мечти. Ще се срещнем на двата бряга на Вечността, ще те прегърна с топлината на безброй слънца и ще те обичам, но не тук и не сега.

• 0 Коментари
• 730 прегледа

• Gothica
• 21 ноември 200718 г.

Прочети повече за Безсилие, разкъсване.......

Безсилие, разкъсване.......

Седя и чакам... Какво чакам? Когато се върнеш у дома, ще мога да ти позвъня... Защо? Пак ще мога да чуя твоя глас, да чувствам дъхът ти... Нима това ми трябва? Да, и вече не мога без него... Седя, чувам нечий плач на фона на музика - това ли е, което искам да слушам сега... Бълнуване... Седя, скрил лицето си в дланите... Дланите ми ухаят на теб, а от това ми става приятно и ме заболява още повече... Уморен съм, много уморен, какво искам? Зная какво, но не мога да го направя... Ето и сега - седя

• 0 Коментари
• 646 прегледа

• Gothica
• 21 ноември 200718 г.

Прочети повече за Диалог за моя живот.

Диалог за моя живот.

Момче! Чуй ме внимателно. Чуй какво те чака, в твоя необикновен живот. Послушай ме. Все пак съм минал през това. И минавам през това всеки ден. И навярно зная, какво ще ми се случи и в бъдеще... Труден път си си избрал. Макар че думата "избрал" май не е подходяща. Ти не си го избирал. Просто са ти го дали. Дали са ти го с раждането и не е твоя вината. Ха! Вина! Нима може да обвиниш някого, че се е родил рус, или глух или различен? Не! Хората, тези, които са запазили в себе си способността да р

• 0 Коментари
• 769 прегледа

• Gothica
• 21 ноември 200718 г.